Ревю на „The Colour Purple“: Fantasia Barrino зашеметява във филмов мюзикъл

Ако сте на решетката дали да заснемете още една акомодация на „ Color Purple “, разбирам.

Откакто романът на Алис Уокър беше оповестен през 1982 година, светът видя номинирания за Оскар филм на Стивън Спилбърг от 1985 година, с присъединяване на Упи Голдбърг и Опра Уинфри, мюзикъла на Бродуей от 2005 година и съвършеното възобновление на същото това театрално шоу от 2015 година

ЛИЛАВИЯТ ЦВЕТ

Продължителност: 140 минути. Оценка PG-13 (тематично наличие за възрастни, полово наличие, принуждение и език). В кината от 25 декември.

Това не е ли задоволително? Не би трябвало ли към този момент всички да сме лилави?

Не толкоз бързо. Изчакайте, до момента в който гледате вълнуващата нова кино версия на мюзикъла на режисьора Blitz Bazawule, с присъединяване на нежната и триумфална Fantasia Barrino като този безконечен фар на неизменност, Celie.

Далеч от това да е елементарна преправка на това, което преди този момент е поразило публиката в киното и на екрана, „ Color Purple “ на Bazawule съчетава ария и замайващ пейзаж на Джорджия в свежо вдъхновяващо кинематографично създание, което, за разлика от огромна част от това, което беше пуснато тази година, ще мощно се харесва на множеството купувачи на билети.

Друга причина да прегърнете „ Purple “ е, че трогателният филм е декориран от дуо от изключителни реализатори в лицето на Барино и Даниел Брукс като София, които, до момента в който пеят, улавят електричеството от това, че са живи на сцената, и до момента в който работят уязвимо, преимуществото на грубата фамилиарност на непосредствен проект. Постигането на това вярно комбо във филми-мюзикъли е по-рядко, в сравнение с си мислите.

Историята на Уокър е съвсем същата, каквато я помните от Бродуей – намаляване на по-суровия епистоларен разказ, който е многолюден от госпъл и блус.

В началото на 1900 година млада чернокожа жена на име Сели претърпява загуба след загуба и компликации след компликации с течение на годините. Новородените й деца са отнети от насилника й баща; омъжена е за нелюбящ брачен партньор на име Мистър (Колман Доминго), който я бие; и нейната обичана сестра Нети (Сиара) бяга на безвредно място (за известно време) в Африка.

Но срамежливата Сели в последна сметка намира успокоение и другарство в дамите към себе си – изключително София, наглата брачна половинка на сина на господин Харпо (Кори Хокинс) и Шуг Ейвъри (Тараджи П. Хенсън ), блестящата някогашна певица на Mister, която предизвиква Celie най-сетне да отстоява себе си.

Когато София вика номерът „ По дяволите, не! “ откакто Харпо я малтретира, Брукс, който изигра Тейсти в „ Оранжевото е новото черно “, съвсем се срутва през екрана със храброст. Тя е също толкоз страхотна в ролята в този момент, колкото беше на Бродуей през 2015 година

Барино също завоюва тълпите като Сели на сцената в Ню Йорк, само че в истинската продукция десетилетие по-рано. Близо 20 години по-късно, по-зрялата актриса е навлязла по-дълбоко в сцените от живота на нейния воин, изключително в кулминационната балада „ I'm Here “, в която тя пее: „ Вярвам, че имам вътре в себе си всичко, от което се нуждая, с цел да живейте несметен живот! “

Именно в тези възбуждащи музикални моменти Базавуле, който също режисира „ Black Is King “ на Бионсе, е най-сигурен като режисьор. Той също по този начин има умеене да вплита нотки в природата, било то дребни момиченца, които си играят на корявите на остров Джекил, или дами, които пляскат облекла по скалите на водопад в темп.

Има няколко части, като „ What About Love? “ на Сели и Шуг, които са прекомерно театрални и се усещат прекомерно надалеч от този свят – даже това да е задачата. Но напълно скоро се появява различен трансцендентен.

Има и развлечение под формата на секси Shug на Henson, до момента в който тя пее блусовата и знойна „ Push ‘Da Button “ в заведението за джукове на Harpo.

Много филми са цялостни с болежка, тъкмо като „ Цветът виолетов “. Но от ден на ден и повече в наши дни стигаме до финалните надписи, като сме очевидци единствено на най-лошото от човечеството без катарзис, одобрение или заключения оттатък главната мрачност.

Ако обаче желаете да почувствате, тогава „ Цветът виолетов “ е вашият филм.